Речник на думите в българския език

I. n
1. верига, синджир; верижка, синджирче, ланец; to put a dog on the ~ връзвам куче с верига; door ~ верига за заключване на врата отвътре; caterpillar ~ гъсенична верига; to pull (yank) s.o.’s ~ дразня някого, будалкам (се с) някого;
2. pl вериги, окови (и прен.); to burst o.’s ~s счупвам веригите си, освобождавам се; to put in ~ s оковавам;
3. планинска верига (и a ~ of mountains);
4. верига, серия, редица, поредица, система (от събития, факти и пр.); a ~ of ideas ред от мисли; a ~ of posts система от постове; ~ of command воен. йерархия;
5. сгъваема метална пръчка за измерване на повърхност; мярка за дължина (около 20 м) (и Gunter’s ~);
6. pl мор. железни плочи на външната страна на кораб, за която се прикрепят вантите;
7. фигура от танц;
8. attr верижен, сериен; ~ belt тех. верижна трансмисия; ~ broadcasting рад. предаване от няколко станции; a ~ gang ам. затворници, оковани с една обща верига; a ~ reaction верижна реакция;

II. v
1. оковавам във вериги; to ~ s.o. (down) оковавам някого;
2. завързвам с верига; затварям с верига; to ~ up a dog завързвам куче с верига;
3. обвързвам, приковавам; to be ~ed to o.’s desk не мога да мръдна от масата си; ~ed up (together) обвързани един с друг;
4. измервам (поле и пр.).