Речник на думите в българския език

I. adv
1. веднъж (един път); еднократно; more than ~ неведнъж; ~ or twice, ~ in a while от време на време; ~ (and) for all веднъж завинаги; ~ bitten twice shy парен каша духа; not ~ никога, нито веднъж;
2. някога, веднъж, едно време; отдавна; ~ upon a time някога; ~ (upon a time) there was имало едно време; • at ~ веднага; all at ~ неочаквано, изведнъж; едновременно; at ~ stern and tender и строг, и нежен;

II. cj щом (като), ако веднъж; ~ you begin you’ll enjoy it започнеш ли веднъж, ще ти хареса;

III. n един случай, един път; do it this ~ направи го само този път (по изключение); for (this) ~ само веднъж, поне веднъж, по изключение; ~ is enough един път стига;

IV. adj ост. бивш; някогашен.