Речник на думите в българския език

office [´ɔfis]
n
1. длъжност, служба, пост; чин; сан; the ~ of bishop епископски сан; to be in (hold) ~ изпълнявам длъжност; на власт съм (за правителство); заемам министерски пост; to take (come into) ~ встъпвам в длъжност; идвам на власт (за правителство); заемам министерски пост;
2. услуга; помощ; owing to (through, by) the good ~s of с помощта на, благодарение на любезните грижи на; ill ~ лоша услуга;
3. кантора, канцелария; ам. персонал на канцелария; ам. (лекарски) кабинет;
4. управление; бюро; клон; офис (търговски и на ведомство); head~ седалище, централа, главно управление; post ~ поща, пощенски клон; the secretary’s ~ секретариат; the Complaints O. бюро “Жалби”;
5. задължение, дълг; it is my ~ to ... в задълженията ми влиза да...;
6. министерство; Foreign O. Министерство на външните работи; War O. ист. Министерство на войната; the Holy O. ист., рел. Инквизицията;
7. рел. обред, служба; O. for the dead заупокойна молитва; the last ~s погребални ритуали;
8. pl сервизни помещения;
9. pl сведения; to give s.o. the ~ предупреждавам някого.

Office -
Office Space -
Officer (armed forces) -
Office of the United Nations High Commissioner for Human Rights -
Officers' Training Corps -
Officer cadet -
Office of Inspector General (United States) -
Office of Strategic Services -
Office Open XML -
Office of National Drug Control Policy -