Речник на думите в българския език

I. n
1. страх, уплаха, опасение, боязън, боязливост; ужас; to be (stand, go) in ~ of s.o. (s.th.) боя се (страхувам се) от някого (нещо); to go in ~ of o.’s life страхувам се (опасявам се) за живота си, живея със страх за живота си; for ~ of от страх да не; for ~ that (lest) they may laugh at us от страх да не (би да) ни се смеят; to have ~s for s.o. опасявам се (боя се, страхувам се) за(ради) някого; to put the ~ of God into s.o. изплашвам, сплашвам, респектирам (някого), давам някому урок, който дълго ще помни; without ~ or favour безпристрастно;
2. опасност; риск; вероятност; възможност; no ~! разг. как не! няма такова нещо; в никакъв случай; за нищо на света; и дума да не става;

II. v
1. боя се, страхувам се, опасявам се (от); a man to be ~ed човек, от когото трябва да се боиш; it is to be ~ed that ... има причини да се опасяваме, че...; to ~ the worst опасявам се от най-лошото (че ще се случи най-лошото); never ~, don’t you ~ не се бой, бъди спокоен;
2. ост., поет. плаша, изплашвам.