Речник на думите в българския език

I. n
1. катастрофа, сблъсък, сблъскване;
2. трясък, грохот;
3. фалит, крах;
4. срутване;

II. v
1. падам (срутвам се, счупвам се) с трясък; сгромолясвам се; строполясвам се; to ~ (down) падам с трясък, строшавам се; the mast came ~ing down мачтата се сгромоляса (строполи); the rocks ~ed down on the car камъните се сгромолясаха върху колата;
2. блъскам се (into); сблъсквам се (за автомобил и пр.);
3. ав. падам, катастрофирам, разбивам се; свалям, разбивам;
4. пропадам, провалям се, претърпявам крах;
5.: to ~ through минавам с гръм и трясък през; to ~ o.’s way through s.th. пробивам си път (вървя, минавам) с трясък през нещо;
6. ам. sl влизам без билет или без покана; нахълтвам; to ~ a party намъквам се неканен на купон; to ~ the gate влизам контрабандно;
7.: ~ out разг. 1) заспивам, откъртвам; 2) прекарвам нощта; 3) припадам;
8. комп. блокирам (за компютър - поради неправилна работа на програма или хардуер); • a ~ing bore изключително досадно човече;

III. adv с трясък, с тропот;

IV. int тряс!