Речник на думите в българския език

фактът, факта, мн. факти, (два) факта, м.
1. Нещо, което действително е станало, случило се е или съществува. Неопровержим факт е наличието на миди в морето.
2. Нещо, което се привежда като доказателство; сведение. Ето ви фактите, а вие си направете изводите.

(същ.) събитие, случка, обстоятелство, дело, нещо, работа
(същ.) реалност, действителност, истина
(същ.) постъпка, въпрос, случай, явление

fact, datum (pl. data)
общоизвестен ФАКТ a notorious fact, truism
общоизвестен ФАКТ е, че it is (a matter of) common knowledge that
установен ФАКТ an established fact
свършен ФАКТ a fait accompli
действителен ФАКТ a sober fact
достоверен ФАКТ certainty
голи ФАКТи dry/stark/brute facts
знам го като ФАКТ I know it for a fact/a certainty
ако не беше ФАКТът, че were it not for the circumstance that
разглеждам ФАКТите така, както са come/get down to brass tacks
ФАКТите (истинското положение на нещата) the rights of the case
ФАКТ! it's a fact! ФАКТ е, че it's a fact that
ФАКТите са упорито нещо you can't get away from facts

Факт -
Фактор на мощността -
Факториел -
Фактура -
Фактор (група) -
Фактори на производство -
Факторинг -
Фактология -
Факторизация -
Факторен анализ -