Речник на думите в българския език

мн. условия, ср.
1. Обстоятелство, от което зависи нещо. Ще дойда при условие, че не вали. Дъждът е необходимо условие за растежа.
2. Изискване, уговорено обстоятелство при договаряне. Изложих писмено условията си за общата работа.
3. Обстоятелства на живот, работа; обстановка, конюнктура. Работя при трудни условия. Икономическите условия в държавата.
4. Обикн. мн. Обстоятелства, факти, от които се изхожда. Условия на математическа задача.
• При условие че. Като съюз. Ако.
• В условията на. При дадените обстоятелства.

(същ.) уговорка, клауза, споразумение, съглашение, договореност, конвенция, договор
(същ.) предпоставка, предусловие, изискване
(същ.) причина, основание
(същ.) обстоятелства, обстановка, конюнктура

condition
(точка в договор) clause
(обстоятелство) circumstance
(уговорка) proviso
условия на живот conditions of living, living conditions
жилищни условия living conditions
условия на работа conditions of work
условия на договор terms of a treaty
фактическите условия the actualities
при днешните условия under the conditions of today, as things are now
при износни условия on easy terms
при равни условия under equal conditions, (при преговори) on even/equal terms; on an equal footing, on a basis of equality
еднакви условия за всички (при състезание и пр.) fair field and no favour
при еднакви условия във всяко друго отношение оther things being equal
поставям условия lay down conditions
поставям като УСЛОВИЕ stipulate
приУСЛОВИЕ,че on condition that, provided; on the understanding that
при дадените условия under existing circumstances
при никакво УСЛОВИЕ under no circumstance
има условия за there are favourable conditions for
какви са вашите условия? what are your terms?

Условие на Хьолдер -
Условен рефлекс -
Условия за монохроматичност и кохерентност -
Жизнен стандарт -