Речник на думите в българския език

плюеш, мин. св. плюх, мин. прич. плюл, несв. и плюна, св.
1. Изхвърлям от устата си отделената слюнка.
2. Изхвърлям от устата си нещо, което съм лапнал. Плюя горчивата храна.
3. Прен. Какво/кого. В израз на възмущение или недоволство порицавам, обругавам. Всички плюят постъпката му.
4. На какво/на кого. Не се съобразявам, безразлично ми е. Плюя на помощта ви.
• Не плюй срещу вятъра. Не се противопоставяй, за да нямаш неприятности.
• Плюя в лицето. Изказвам презрението си към някого в негово присъствие.
• Плюя си в пазвата. Успокоявам се след силна уплаха.
• Плюя си на краката. Бързо побягвам.
• Плюя си на лицето. Постъпвам така, че загубвам уважението на другите.
• Плюя си на ръцете. Започвам да работя.

(гл.) изкашлям, изхрачвам, храча

плюна spit (на on); expectorate
ПЛЮЯ на прен. snap o.'s fingers at
ПЛЮЯ на всичко not care a pin/straw about anything
ПЛЮЯ в лицето на spit in the face of
ПЛЮЯ си на петите take to o.'s heels, show a clean pair of heels; hare off, hare it
ПЛЮЯ си на ръцете spit on o.'s hands, get to work, buckle down; roll up o.'s sleeves; take off o.'s coat to work
плюл на очите си brazen-faced, brazen
плюли са си в устата all saying the same thing; they all sing the same tune
не плюй в кладенеца, защото може да ти потрябва да пиеш вода от него don't foul the well, you may need its waters