Речник на думите в българския език

частна, частно, мн. частни, прил.
1. Който не е държавна собственост, а принадлежи на отделно лице или на група лица. Частен университет.
2. Който не е типичен, а характерен за част от нещо. Частен случай.
3. Който се отнася до отделно лице; интимен. Частен живот.
4. Който се извършва от отделно лице без отношение към колектив или обществени среди. Частна практика.
5. Който не участва в колектив. Частен производител.
• Частен урок. Урок, който се води извън учебно заведение срещу заплащане.
• Частен ученик. Ученик, който се подготвя извън училище и в края на годината се явява на изпити.
• Частен учител. Учител, който преподава извън училище срещу заплащане.

(прил.) личен, индивидуален, неофициален, интимен, семеен, персонален
(прил.) специален, особен
(прил.) отделен, специфичен

1. (не обществен) private
частна собственост private property
ЧАСТЕН живот private life
частни уроци private lessons
ЧАСТЕН учител tutor
частно лице вж. лице
това е негова частна работа that is his own/his private affair/business
частна болница nursing-home/-house
2. (отделен) particular
ЧАСТЕН случай a special case; an isolated case; exception; variant
частна наука formal science

Частен съдебен изпълнител -
Частен професионален колеж „Омега“ -
Частен случай (албум) -
Частен професионален колеж „Евклид“ -
Частен детектив (филм) -
Частен случай (предаване) -
Частен сектор -
Частен случай -
Детектив -
Частна такса за копиране -