Речник на думите в българския език

трайна, трайно, мн. трайни, прил.
1. Който е продължителен, неизменен, издръжлив. Траен мир.
2. Който е издръжлив, здрав, който не се разваля. Трайни продукти. Трайни консерви.
3. Който е незаличим или неизличим. Трайни спомени. Трайни знания. Трайно увреждане.

(прил.) дълъг, дълготраен, дълговременен, продължителен, постоянен, неизменен, вечен, дълговечен, безсмъртен
(прил.) издръжлив, здрав, крепък, стабилен, устойчив, непоколебим
(прил.) незаличим, неизгладим, неизличим
(прил.) вековен
(прил.) солиден, масивен
(прил.) здраво закрепен, неподвижен, твърд, як
(прил.) реален, веществен
(прил.) сигурен, надежден
(прил.) упорит, смел, решителен, с висок дух, непреклонен, строг

lasting, durable; permanent; solid, firm, strong
хим. stable
(за влияние и пр. и) enduring; abiding
ТРАЕН мир a lasting реасе
ТРАЕН съюз a stable/firm/lasting alliance
трайни връзки enduring/strong links
ТРАЕН плат hard-/good-wearing cloth; cloth that stands long-wear/that wears well; wear-and-tear-proof cloth
трайни насаждения plantations of perennial plants; orchards and vineyards
трайни цветове/бои fast colours; rain-and-sun-proof colours
трайни знания/познания sound knowledge
трайни продукти non-perishable goods
ТРАЕН плод a good keeper

Трансформатор -
Транспорт -
Транслитерация на българските букви с латински -
Трансджендър -
Траян -
Траянови врата -
Транзистор -
Трансилвания -
Транссексуалност -
Трансплантация -