Речник на думите в българския език

ж., само ед.
1. Почетна известност с признаване заслугите, уменията на някого, заради които се ползва с уважение; популярност. Славата и на добра певица се носи по света.
2. Популярно мнение за някого, съдържащо обществена оценка за проявите му, за морала му; репутация. Лоша слава.
3. Това, което предизвиква гордост; знаменитост, бележитост. Нашата архитектурна слава е ханът “Хаджи Николи”.
4. Одобрителен емоционален възглас. Слава на падналите за свободата на Родината!
• Слава богу. Възклицание, изразяващо задоволство от изхода на нещата.

(същ.) знаменитост, популярност, известност, бележитост, всеизвестност, име, безсмъртие, величие, блясък, почести, лаври, триумф
(същ.) прослава, възхвала, величаене, увековечаване
(същ.) именитост, реноме
(същ.) значение, въздействие, влияние
(същ.) репутация
(същ.) служебна характеристика, досие, минало

glory
(име) name
(известност) fame, celebrity
(репутация) reputation
разг. kudos
със световна СЛАВА world-famous
лоша СЛАВА ill-fame, a bad name, disrepute, notoriety
минала СЛАВА past glories
СЛАВА на glory to
в СЛАВАта си in о 's prime
за чест и СЛАВА for honour's sake
c чест и СЛАВА with flying colours, with flags flying
СЛАВАта е моя the glory is mine
ползувам се с лоша СЛАВА have a bad reputation, be in bad repute
СЛАВА богу вж. бог

Слава -
Слава Севрюкова -
Слава Рачева -
Слава (филм) -
Слава (подводница) -
Слава на Украйна -
Слава Метревели -
Славка Динкова -
Слава Рашкай -
Слава (празник) -