Речник на думите в българския език

световна, световно, мн. световни, прил.
1. Който се отнася до целия свят; всемирен. Световни проблеми за екологията. Световен мащаб. Световен климат.
2. Който се отнася до живота; светски, житейски. Не го интересуват световните вражди и ламтежи.
3. Който има значение за цял свят. Световно откритие в медицината.
4. Който принадлежи на света, събира хора от цял свят; международен. Световен град. Световна конференция. Световно първенство по футбол.
5. Който е световноизвестен.
6. Прен. Разг. Отличен, на много високо равнище. Тоя сладолед е световен!
• Правя световен въпрос. Преувеличавам дребен въпрос.
• Световен океан. Съвкупност от всички морета и океани на земята.

(прил.) светски, мирски, миров, всесветски, всемирен, вселенски, универсален, международен, интернационален
(прил.) космически, космичен, междупланетен

world (attr.)
(свързан с тоя свят) mundane, worldly
(общовалиден) universal, world-wide
СВЕТОВЕН пазар a world market
СВЕТОВЕН печат a world press
СВЕТОВЕН пожар a world conflagration
в СВЕТОВЕН мащаб on a world scale; global
световна война a world war
световна известност world-wide fame
световни работи world affairs, worldly matters, the ways of the world
световна неправда the injustice of this world

Световен икономически форум -
Световен шампион във Формула 1 -
Световен фонд за природата -
Световен доклад за щастието -
Световен океан -
Световен търговски център (Ню Йорк) -
Световен шампионат на Формула 1 (2009) -
Световен шампионат на Формула 1 (2010) -
Световен шампионат на Формула 1 (2007) -
Световен шампионат на Формула 1 (2006) -