Речник на думите в българския език

мн. резерви, м.
1. Запас, откъдето се черпят нови сили, ресурси при нужда; неизползвани средства, възможности. Икономически резерв. Валутен резерв.
2. Спец. Обикн. мн. Част от войска, която се оставя да не участва в бойните действия до настъпването на решителен момент.
прил. резервен, резервна, резервно, мн. резервни. Резервен вариант.

резѐрв
м., -и; резѐрв

а ж., -и 1. reserve; fall-back; фин. (паричен) provision; (стоков) stockpile; (за джобна батерия, химикалка и пр.) refill; дълбоки ~и emergency stock; държа в ~ hold in reserve, have as a standby; златен ~ bullion, gold reserve; ~и воен. reserves; скрити ~и untapped resources; стоя в ~ lie by; трудови ~и skilled labour reserves;
2. прен. reservation; приемам с ~и receive with reservations, разг. take (s.th.) with a grain of salt, take (s.th.) for what it is worth;
3. спорт. substitute; Х като ~а на У X for Y.

Резервати в България -
Резерват -
Резервно копие -
Резервоар на зараза -
Резерват за розови пеликани -
Резерват (филм) -
Резервоар -
Резервно ветрило -
Резерватът на таласъмите -
Резервите -