Речник на думите в българския език

разположена, разположено, мн. разположени, прил.
1. Който има разположение (в 1 знач. ). Къщата е разположена на едно бърдо.
2. Здрав. Не е разположена.
3. Предразположен.

(същ.) място, положение, местоположение, ситуация, диспозиция, устройство
(същ.) предразположение, наклонност, влечение, стремеж, призвание
(същ.) благоразположение, благосклонност, съчувствие
(същ.) разполагане
(същ.) подредба, изглед
(същ.) разгъване, строй, продаване, пласиране, прехвърляне
(същ.) наставяне
(същ.) склонност, симпатия, вкус

1. situation, location
position (и воен.)
(на стаи) disposition
РАЗПОЛОЖЕНИЕ на местността lay of the hand
2. (на духа) frame of mind, mood
(симпатия, благоразположение) favour, good-will
3. (право, власт да се разпорежда човек с нещо) disposal
на РАЗПОЛОЖЕНИЕ available, at/on/to hand, ready (to hand), in readiness, forthcoming, at call
сума на-РАЗПОЛОЖЕНИЕ amount on hand, amount available
средства на РАЗПОЛОЖЕНИЕ means at o.'s command, means to hand
на РАЗПОЛОЖЕНИЕ то на at s.o.'s disposal/command, in s.o.'s power, available to s.o.
на РАЗПОЛОЖЕНИЕ съм на be at the disposal/call of
имам на РАЗПОЛОЖЕНИЕhave at o.'s disposal
поставям на РАЗПОЛОЖЕНИЕто на place at the disposal of, make available to
на ваше РАЗПОЛОЖЕНИЕ съм I am at your service, I am yours to command