Речник на думите в българския език

мн. общества, ср.
1. Съвкупност от хора, които са обединени от производствени отношения. Робовладелско общество.
2. Група хора, обединени от общи интереси, произход, положение и др. Висше общество. Дворянско общество.
3. Кръг от хора, с които човек общува; среда.
4. Организация, дружество. Общество за защита на животните.

(същ.) колектив, общежитие, общност, съжителство
(същ.) публика, събрание, група, среда
(същ.) компания, другарство
(същ.) общуване
(същ.) познанство, приятели, другари
(същ.) общественост
(същ.) свят, кръг от хора

society, community
(среда) company
първобитно ОБЩЕСТВО a primitive community/society
социалистическо/безкласово/комунистическо ОБЩЕСТВО a socialist/classless/communist society
висше ОБЩЕСТВО high life/society
движа се във висшето ОБЩЕСТВО move in fashionable circles
издигам се в ОБЩЕСТВО то rise in the world
намирам си ОБЩЕСТВОfind congenial company, find o.'s level
добро/лошо ОБЩЕСТВО good/bad company
движа се в добро/лошо ОБЩЕСТВО keep good/bad company
влизам в ОБЩЕСТВОто enter society
избягвам ОБЩЕСТВО тона avoid the society of
в интереса на ОБЩЕСТВОто in the public interest, in the interest of the community

Общество -
Общество на народите -
Общество за нова България -
Обществото на мъртвите поети -
Общество на Небето и Земята -
Общество Св. св. Кирил и Методий -
Обществото на спектакъла -
Общество „Мон Пелерен“ -
Общество за македонски изследвания -
Общество за македонорумънска култура -