Речник на думите в българския език

мн. образци, (два) образеца, м.
1. Модел, който показва начин за извършване на нещо. Попълнете документа по образеца.
2. Показателно или пробно изделие; вид, мостра. Донесох образци от новото изделие. Минерални образци.
3. Някой или нещо, на които трябва да се подражава. Животът му е образец за успешна кариера.

(същ.) модел, тип, пример, терк, калъп, форма, мостра, прототип
(същ.) скица, проект
(същ.) вид, екземпляр, сорт
(същ.) десен, шарка, рисунка
(същ.) заготовка, макет, шаблон
(същ.) профил
(същ.) мерило, критерий, норма, стандарт, равнище, ниво
(същ.) символ
(същ.) правило
(същ.) кофраж
(същ.) формула, установен израз, стереотипна фраза, клише

1. model, pattern, standard, norm
no ОБРАЗЕЦ на after the pattern of
no английски (и пр.) ОБРАЗЕЦ on the English (etc.) model
ОБРАЗЕЦ за подражание a pattern/model to imitate
на съвършенство paragon
имам за ОБРАЗЕЦ model o.s. on
вземам за ОБРАЗЕЦ take as a/o.'s model
служа за ОБРАЗЕЦ serve, as (the) model (for)
соча за ОБРАЗЕЦ set up as a model/pattern (for)
2. (мостра) sample, specimen
3. (формуляр) form

Образцово народно читалище „Заря – 1858“ -
Образцово народно читалище „Напредък – 1864“ -
Образцово народно читалище „15 септември 1903 г.“ -
Образцово народно читалище „Св. Климент Охридски – 1922“ -
Образцово народно читалище „Просвета – 1865“ -
Образцово народно читалище „Отец Паисий – 1919“ -
Образцов чифлик (квартал) -
Образцово народно читалище „Светлина – 1907“ -
Софийска техническа гимназия -
Институт по земеделие и семезнание „Образцов чифлик“ -