Речник на думите в българския език

ж., само ед.
1. Храната, която според Библията паднала от небето, за да се нахранят евреите.
2. Прен. Неочаквана благодат.

библ. Храна, която Бог изпраща на израилтяните през скитанията им из пустинята. Тя била дребна и на зърна, бяла като слана, и на вид като кориандрово семе.

Когато манната бе изпратена за първи път, евреите "не знаеха що беше", и рекоха си един другиму: ман-ху?, което значи "Що е това?". Мнозина тълкуватели мислят, че от честото подновяване на това питане, е произлязло името мань или манна. Буркхард говори, че в долините около Синай и днес се намира един вид манна, която пада от някои дървета през юни. Арабите я събират и правят от нея пърженици, и я наричат мед. Д-р Еренбург, е открил, че този вид манна се произвежда от едно насекомо. Освен това вещество и манната, която се употребява за лек, и се произвежда от осените на Южна Европа, няколко други растителни произведения в Арабия, Персия, и др., със същите качества, са познати под същото име.

Манната се нарича "хляб ангелски" и "небесно жито", в знак на превъзходството ѝ, и още на това, че тя била пращана направо от Бога.

рел. manna

Манна небесна -
Манхайм -
Манга -
Мандаянизъм -
Манатарки -
Мандалей -
Манган -
Манасиева летопис -
Мандаринка -
Манхатън -