Речник на думите в българския език

звучиш, мин. св. звучах, мин. прич. звучал, св.
1. Чувам се, нося се, разнасям се. По улицата звучат гласове. В ресторанта звучи музика. Китарата звучи.
2. Издавам звук, произвеждам звук. Реката звучеше сладко.
3. Прен. За чувство или отношение – долавям се; усещам се. В гласа и звучеше обида.
4. Прен. Възприемам се; изглеждам. Това звучи като истина. Звучи невероятно.

(гл.) зазвучавам, звънтя, прозвучавам, отеквам, чувам се, шумя, кънтя, прокънтявам, ехтя, изехтявам, проехтявам, буча
(гл.) лея, възпявам, свиря

1. ring, sound
смехът и звучеше чудесно her laugh had a wonderful ring to it
гласът и звучи драматично her voice has a dramatic ring, her voice sounds dramatic
отговорът още звучеше в ушите му the reply tingled in his ears
2. (разнасям се) be heard
(кънтя) resound, ring, echo
звучеше песен a song was heard
паркът звучеше от младежки смях the park resounded with the laughter of young people
3. прен. ring, sound
ЗВУЧА правдиво ring true
в гласа му звучеше тревога his voice sounded anxious
изречението звучи особено the sentence reads oddly

Звечан (община Брод) -
Звучна гласилкова проходна съгласна -
Звечан (община) -
Звучна мъжечна проходна съгласна -
Звечава -
Звучна венечна приблизителна съгласна -
Звучна венечна странична приблизителна съгласна -
Звучна двубърнена преградна съгласна -
Звучна устнено-зъбна носова съгласна -
Звечан (крепост) -