Речник на думите в българския език

грееш, мин. св. грях, мин. прич. грял, несв.
1. Излъчвам топлина и/или светлина; топля, светя. Слънцето грее. Огънят грее. Месечината грее. Звездите греят.
2. Отразявам светлина; блестя, лъщя. Прозорците греят. Роклята и грее цялата в позлата. Стаичката грее в чистота.
3. Прен. Имам блясък; пламтя, сияя. Очите ми греят. Лицето и грее в усмивка.
4. Какво/кого. Правя да стане топъл; топля, затоплям, стоплям. Грея ръцете си. Грея вода на слънцето. – грея се. Топля се, припичам се. Котката се грееше на слънцето.
• същ. греене, ср.

(гл.) светя, блестя, сияя, пламтя, осветявам, озарявам, проблясвам
(гл.) топля, стоплям, огрявам, нагрявам, препичам, загрявам
(гл.) нажежен съм силно

1. give warmth/heat
2. (светя блестя) shine
слънцето ме грее the sun shines on me
3. прен. beam, shine
4. (топля) warm. heat
ГРЕЯ ръцете си на огъня warm o.'s hands. at the fire
колко хубаво грее огънят what a nice warm fire
водата се грее на печката the water is heating on the stove
ГРЕЯ се на огъня/на слънцето warm o.s. at the fire/in the sun
ГРЕЯ се на слънцето bask in the sun; sun o.s.
не ме грее much good it does. me; that doesn't help me any; I am none the; better for it

Гренландия -
Грета Тунберг -
Грета Ганчева -
Греъм Грийн -
Греди Асса -
Гребна база Пловдив -
Гренада -
Грейс Кели -
Грегор Щрасер -
Грегъри Пек -