Речник на думите в българския език

гостът, госта, мн. гости, м.
1. Лице, което посещава дома на някого, за да се срещне с домакините в знак на уважение или приятелски чувства. Имаме гост. Чакаме гости.
2. Външно, странично лице, поканено да присъства някъде. Гост на тържеството.
3. Посетител. Гостите на хотела.
• На гости. В качеството на гост. Отивам на гости.

(същ.) гостенин, посетител
(същ.) излетник, летовник

guest, visitor
висок ГОСТ an honoured/a high guest
неочакван ГОСТ a dropper-in
почетен ГОСТ a guest of honour
рядък ГОСТ an infrequent visitor
ГОСТ от чужбина a foreign guest
като ГОСТ(и) на as the guest(s) of ГОСТ съм на be the guest of
ГОСТи за обед/вечеря a dinnerparty
много ГОСТи a large party
стая за ГОСТи (за спане) a visitor's/spare room
на ГОСТи съм у be on a visit to/at the house of, (за no-дълго време) be visiting/staying with
пo ГОСТи out visiting
имам ГОСТи have guests (in); have company
връщам се от ГОСТи come home from visiting
каня ГОСТи give/разг. throw a party
забавлявам ГОСТите entertain the company
отивам на ГОСТи на някого visit s.o., call on s.o., pay a visit to s.o.
ходиме си на ГОСТи visit each other/at each other's houses; be on visiting terms (c with)
много им ходят на ГОСТи they entertain a great deal
елате ни на ГОСТи drop in to see us

Гостиля -
Гостивар -
Гостилица -
Гостиварци -
Гостинин -
Гостоприемник -
Гостун (село) -
Гостенка от бъдещето -
Гостолюби -
Гостиня -