Речник на думите в българския език

гладна, гладно, мн. гладни, прил.
1. Който усеща глад (в 1 знач. ). Гладен съм, искам да хапна нещо.
2. Който гладува, не си дояжда.
3. Който изразява глад или е предизвикан от глад. Гладен поглед. Гладна смърт.
4. Разг. Който води до глад, причинява глад. Гладна година.
• Гладен и жаден. Разг. Лишен от най-необходимото за препитаване.
• Гладна стачка. Доброволно гладуване като форма на обществен протест. Обявявам гладна стачка.

(прил.) недохранен, недоял си, жаден
(прил.) ненаситен, алчен, лаком, неутолим

1. hungry, starving
ГЛАДЕН като вълк hungry as a hunter/as a wolf, ravenous
ГЛАДЕН съм be/feel hungry
държа някого ГЛАДЕН starve s.o.
гладна година a year of famine/scarcity
библ. a lean year
обявявам гладна стачка go on a hunger strike
гладно гърло a hungry mouth
на гладно сърце on an empty stomach
ходя ГЛАДЕН go hungry
гладна смърт death by hunger/from starvation
2. (алчен, ненаситен) hungry (за for), avid (за of, for), greedy (за of, for), eager (за for)
гладна кокошка просо сънува wishful thinking
гладна мечка хоро не играе вж. мечка
гладно не се стои a fellow must eat
на гладния всичко се услажда a good appetite needs no sauce

Гладене на гърди -
Главен мозък -
Главен прокурор на България -
Главен вододел на България -
Главен изпълнителен директор -
Гласен звук -
Главен управител на Източна Румелия -
Главен судетски маршрут -
Главен архив на Индиите -
Главен инспекторат на Бразилия -