Речник на думите в българския език

вечна, вечно, мн. вечни, прил.
1. Който не престава да съществува, няма край; безкраен. Тук е вечна пролет. Никой човек не е вечен.
2. Който не прекъсва; безсрочен. Обещах и вечна любов.
3. Който се повтаря; постоянен. Вечни караници. Вечният въпрос.
• нареч. вечно. Ще те обичам вечно. Вечно се карат.

(прил.) безкраен, всевечен, траен, постоянен, безспирен, неспирен, непрекъснат, нескончаем, продължителен, дълговременен, безсмъртен, неувяхващ, нетленен
(прил.) безконечен
(прил.) безграничен, безпределен, безмерен, безбрежен, необхватен, необятен, неизмерим, обширен
(прил.) неизменен
(прил.) незагиващ
(прил.) непрекъсващ, непресекващ, нестихващ, неугасващ
(прил.) непрестанен, често повтарящ се
(прил.) нерушим, неразривен, дълготраен

eternal; everlasting, perpetual, unending; unperishing; (непрекъснат) ceaseless, incessant, endless, never-ending; (за движение) perpetual; (за оплаквания и пр.) continual, unceasing; (за младост и пр.) perennial; (за тревоги и пр.) never-ending; (за съмнения и) chronic; (за красота) imperishable, timeless
за/на ВЕЧни времена in perpetuity, for ever
ВЕЧно жилище a resting place, a long home
ВЕЧна слава eternal glory
ВЕЧният град the Eternal City, Rome
ВЕЧна му памет long may he be remembered, may his memory live forever
ВЕЧЕН сън sleep of death
ВЕЧни мъки рел. eternal torment, spiritual death

Вечен двигател -
Вечен мир (1686) -
Вечен кръстопът -
Вечен календар (филм) -
Вечен мир -
Вечно дерби -
Вевчани -
Верен -
Вечна ранглиста на българските първенства по футбол -
Вечна класация по медали от олимпийски игри -