Речник на думите в българския език

броиш, мин. св. броих, мин. прич. броил, несв.
1. Изреждам числата в последователен ред. Мога да броя до сто.
2. Какво/кого. Определям количеството единици в една съвкупност. Сядаше и броеше парите си. Дълго брои овцете, но една все не му излизаше.
3. Имам, съдържам, наброявам. Селото брои към сто къщи.
4. Разг. Плащам в брой. Ще ми броиш сто хиляди и е твоя.
5. Разг. Кого/какво, за какво. Определям, приемам, смятам. Той изобщо не ме брои за човек. – броя се. За какъв/за какво. Самоопределям се, смятам се. И той се брои за писател!
• Броим се на пръсти. Разг. Малко сме. На пръсти се броят хубавите ресторанти тук.
• Броят ми се ребрата. Разг. Много съм слаб. Каква работа чакаш от него, не виждаш ли, че му се броят ребрата.

(гл.) смятам, изчислявам, пресмятам, изброявам, изреждам
(гл.) наброявам, плащам, изплащам
(гл.) преброявам

1. count
БРОЯ до три count three, count up to three
мене не ме бройте count me out
2. (смятам, считам) consider, reckon
и него ли броиш за мъж? do you count him as a man? do you take him for a man?
не го БРОЯ между приятелите си I do not reckon him among my friends
ако не броим ( като изключим) not counting
3. (плащам) pay down
4. (наброявам, имам) have, there is (are), number
селото броя
5. къщи tne village has/numbers
6. houses, there are
7. houses in the village
БРОЯ се (себе си) include/count o.s.
(смятат ме) be consi-dered/reckoned/regarded
БРОЯт се на пръсти they arc very few indeed, you can count them on your finger-tips, they can/could be counted on the fingers of o.'s hand
БРОЯ някому залъците begrudge s.o. the food he eats

Брояч -
Аз още броя дните -
Боян Петров -
Бронзова епоха -
Боянска църква -
Бряг -
Бряст -
Броненосен крайцер -
Боян Расате -
Бронепалубен крайцер -