Речник на думите в българския език

береш, мин. св. брах, мин. прич. брал, несв.
1. Какво. Късам плодове, цветя и под. и ги поставям на едно място. Бера праскови. Бера горски цветя. Бера гъби.
2. Разг. В съчетание със съществителни – натрупвам в себе си това, което назовава съществителното: бера грижа, бера грях, бера срам, бера страх, бера яд/ядове, бера студ.
3. За рана или част от животинското или човешкото тяло – загноявам. Ухото ми бере. Пръстът ми бере.
същ. бране, ср. Брането на череши започва.
• Бера душа. Разг. Намирам се на смъртно легло; умирам, агонизирам.

(гл.) събирам, вмествам, побирам, съдържам
(гл.) обирам, късам, откъсвам
(гл.) гноя, забирам
(гл.) загноявам

1. (цветя, плодове) pick, gather
2. (гноя) fester, gather (to a head), supporate
3. (вземам върху себе си) БЕРА грижа worry
да му бере грижата баща му that's his father's concern, let his father worry about that
не бери грижа (за това) don't worry (about it/that)
баща му да му бере греха his father will be to blame
БЕРА страх be scared, be frightened (stiff)
БЕРА студ shiver, shake with cold
БЕРА срам be ashamed, flush for shame
БЕРА ядове worry; have worries/trouble
БЕРА душа be on o.'s death-bed, be in o.'s death throes, be in the throes of death

Бера -
Берат Албайрак -
Берат -
Берайнци -
Беранци -
Беране -
Бера (граф на Барселона) -
Берат (област) -
Берат (султански акт) -
Бератско теке -